...y of the village of Ravnogor and Rhodope Mountains, Bulgaria, where it is located. The landscapes were painted "alla prima" from nature by the author Marlena Yurukova during her stays in Ravnogor and her wanderings in its surroundings in the time from 1985 to 2015. Short three-line verses that fin in with the aquarelles add to conveying the impression of the natural beauty...

The village is high. If you grow up, you will see it. *** Life is a puzzle, and we at its end question marks. *** Summer rain- splashes of blessing from Heaven. *** Autumn near Ravnogor- thefog tousled the forest, it looks like a witch now. ...

Ten short stories about contemporary subjects like emmigration, abandoned villages, unemployment, lost of traditional values, poverty.

Вечна и бляскава „Животът стоеше пред мен като вечна пролет в нови и бляскави дрехи.“ К.Г.Гаус Планината – тя беше вечна и бляскава. Стоеше пред нас цяла Чернатица. Пролетта я правеше да блести още повече и я връщаше отново към вечността. Така и животът ни пое по частица и от двете. Много частици сигурно бе поело и селцето в ниското през столетията. И сега къщите му блестяха в чисто бяло. Пролетта сякаш и тях бе подновила. Затова забързахме надолу, по-скоро да стигнем до него и да му се порадваме. Наистина като току-що дигнати бяха къщите. Улиците и те застлани, а старинната черква стегната като нова. Само хора не се виждаха, ни по улиците, ни по дворовете....

Съдържание Лили и хлябът Вечна и бляскава Пастир Иконата Прищина Златният град Балканът Чикаго- първият кръг Анета Бяла роза

A novel on Knyaz Alexander of Battenberg, the first prince of modern Bulgaria

Крачи в редиците на австрийската войска, всяка крачка отхвърля някоя мисъл. Не от вчера е без Kняжеството, не от вчера е в изгнание. Княз без Княжество, „Да имаш и да нямаш!“ - както често повтаряше Мари. Изгнание къде? За какво изгнание става дума? Изгнание в света, в който е израснал? Изгнание в родното? След като си разбрал, че да си чужденец повече ти приляга? Единствено Йохана му помага да не е в изгнание от собствения си живот. Понякога и това се случва – минаваш в изгнание от живота си, единствения ти, а после време няма. Един безличен субект, загубил името си нейде по пътя. Пътят, по който марширува граф Хартенау, не се разклонява в хиляда посоки, та да се чуди кой път да хване, като в България. „Който и път да хванеш, все ще си отвян на бял кон - бе мнението на чистачката на двореца му в България. - Тъй че няма какво да му мислиш толкова.“ Чистачката не владееше етикета и си му говореше на „ти“ и на „мойто момче“....